Интерактивна карта събира цялото културно наследство на Пловдив
Всеки обект под тепетата влиза с досие в „Списъка на Шиндлер за културното наследство“
Таня Грозданова
Вече и малките деца у нас са наясно, че системата с база данни на Министерство на културата и по специално на Института за недвижимо културно наследство, в годините назад просто не е актуализирана. Въобще не става дума дали тя, като система, е адекватна на техническите възможности, които предлага съвременният свят.
Шестта година продължава процесът на обмен на данни между Община Пловдив и културното ведомство, тоест изясняването на статута на недвижимите паметници на културата под тепетата, чии са и в какво състояние са към днешна дата. Всъщност идеята прегърна и работи за нея от първия ден на поста си като ресорен зам.-кмет Амелия Гешева. След случая „Одрин 8“ и пожара в Тютюневия град този процес се активизира мощно. Преди повече от години е стартирана актуализацията на списъците със създаване на единна база данни. Местната власт и държавните служители си разменили всички налични документи и информация при едните и другите.
Пловдив обаче не спира дотук. През април 2015-а стартира проект по провеждане на първата цялостна програма за дигитализация на културно-историческото наследство. В самият проект за дигитализация има включени 50 000 културни единици, тъй наречените движими културни ценности. „Когато правихме проекта ние заложихме в него да бъдат включени всички културни обекти с национално значение и на този етап към април месец ще имаме заснети всичките големи културни паметници, които са по регистъра на МК с точни параметри. Даже по-голямата част от тях е извършена, сгради, крепостни стени и т.н. Това е изключително ценно от една страна за опазването от друга за популяризирането на обектите,“ коментира за Под тепето Амелия Гешева.
По думите й всички дигитални центрове по проекта работят с пълна сила, всички снимат на места. „Такова оборудване, каквото има и в Бибилиотека „Иван Вазов“ и Старинен Пловдив, аз смятам, че малко места могат да се похвалят. Това за мен е един от най-добрите проекти, които са свързани с културното наследство. Малко е подценен, защото още не може да се види,“ каза тя.
Нещо повече, подготовката за него е от 2012-а година. Тогава Община Пловдив единствена в България, по своя инициатива, прави мониторинг на паметниците на културата в Централна градска част. За него бяха поканени и представители на Инспектората към МК и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), припомни Амелия Гешева. Въпреки че не е собственик на всички недвижими паметници на нейна територия, със съгласие на МК е заложена и дигитализация на тези паметници с национално значение. Така общината има готов актуализиран списък на всички паметници на културата, за които има някакви технически грешки през годините и неща, които не са били изчистени във времето, увери тя. Гешева е категорична, че местната власт е активна страна в тези процеси.
Очаквайте информация до къде е стигнал този процес сега и какви възможности дава интерактивната карта. За това разговаряхме и с арх. Иван Делчев, директор IT на „Булплан“ – компанията, която прави проекта.
